Пазарите не повярваха на антикризисните мерки на Европа

Коментар за в. Марица

Нова вълна от песимизъм и безпокойство обхвана финансовите пазари в края на миналата седмица. Водещите европейски и американски борсови индекси се отдалечи от най-високите си стойности от октомври насам. Еврото продължи да отслабва, а доходността по италианските, испанските и френските облигации нарасна допълнително до нови рекордни стойности. Такава беше реакцията на пазара, след като срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел в края на работната седмица не донесе очаквания успокоителен ефект сред пазарните участници. Опитът на европейските политически лидери да гарантират стабилността в региона получи по-скоро негативна оценка, като още преди официалното приключване на срещата мнозинството от инвеститори прогнозираха, че решенията, които ще се вземат ще са по-скоро половинчати и няма да могат да отговорят на спешната нужда от адекватни антикризисни механизми.

Всъщност седмицата започна с умерен оптимизъм заради желанието на двете водещи икономики в еврозоната – Германия и Франция, да осигурят фискално стабилен европейски съюз чрез промени в договора за ЕС. Идеята за укрепването на бюджетната дисциплина успя да върне интереса към покупките на ценни книжа. Възходящата посока бе подкрепена и от спекулациите, че Европейската централна банка ще увеличи програмата си за закупуване на дългови ценни книжа от затруднените икономики.

В средата на седмицата обаче пазарите осъмнаха с безпрецедентното предупреждение на кредитната агенция Standard & Poor’s, че ще редуцира рейтингите на няколко страни от еврозоната. Това постави началото на негативната поредица на фондовите пазари. Първоначалното доверие се изпари напълно след последвалата серия новини от ЕЦБ. В четвъртък централната банка свали основния лихвен процент в еврозоната с 25 базисни пункта до рекордно ниският 1.00%. Подобна стъпка на ЕЦБ за намаляване на основния лихвен процент, по който банките могат да заемат средства, има за цел да подпомогне икономическия растеж, стимулирайки кредитирането, а оттам и производството. Това е относително важна стъпка за съживяването на икономиката на Стария континент, но при условие, че инфлацията остане в целевите 2%.

В допълнение, председателят на ЕЦБ Марио Драги бе категоричен, че няма да се приеме предложението за масово изкупуване на ДЦК от застрашените икономики в региона дори и да се стигне до приемане на фискален съюз.

Натискът на пазарните участници се прехвърли веднага върху еврото, което се срина до 1.33 спрямо американския долар. Измерителят на щатската икономика Dow Jones за кратко попадна в стойностите под психологическите 12 000 пункта. Немският индекс DAX потъна с над 3.5% спрямо нивата, от които започна седмицата, а френският CAC 40 загуби 3.8%. Водещият индекс на Българска фондова борса SOFIX натрупа пасив от над 3% на седмична база и тества подкрепата на ключовото ниво при 300 пункта.

Започналата вече низходяща тенденция на фондовите пазари има вероятност да се окаже начало на нова по-дълбока корекция. Растящата нужда от конкретни мерки в полза на стабилността в Европа прави пазарните участници все по-критични на липсата на действия и към момента е по-вероятно да говорим за нулева година на борсите и от двете страни на Океана.

$