В света, в момента, се водят валутни войни, как
това се отразява и как ще се отрази на България?
Въпреки че на последната
си среща страните от Г-20 официално отрекоха да има „валутни войни“ между
централните банки, пазарът показва, че поне за сега е на обратното мнение и
използва всеки намек на централна банка в тази посока за широко разпродаване на
съответната местна валута.
Като цяло конкретните намерения
на централните банки са много неясни и е трудно да се каже дали обезценяването
е страничен ефект от прилаганите финансови стимули или напротив – умишлено търсен
резултат за изкуствено намаляване на цената на експортите стоки на
конкурентните международни пазари.
За сега България остава
извън епицентъра на „валутните войни“, което е напълно обяснимо с периферното положение
на нашата икономика и валутния борд. Външнотърговският ни обмен е ориентиран
към страните от еврозоната и затова няма как валутният риск за българския
бизнес да ескалира толкова много.
Все пак на пазари, където
централните банки поддържат рестриктивни режими спрямо местните си валути, българският
експорт ще бъде затруднен и оскъпен.
В най-силна степен това
важи за Япония, където японската йена се обезцени с близо 30% спрямо еврото
през последните 6 месеца. Британската лира също попадна под натиска на местната
централна банка и от началото на годината до сега стопи над 5% от стойността си
спрямо европейската валута.
При най-търгувания крос
на еврото обаче – този с щатския долар – няма съществени изменения в цената.
Всъщност текущата стойност на EUR/USD от 1.30 е много близо
до средните стойности от края на 2011 г. до сега.
Как тенденцията за свободно падане към нулеви
основни лихвени проценти ще се отрази на икономиката ни?
Пониженията на основните
лихвени проценти няма да се отразят пряко върху икономиката ни, но разбира се,
това ще има допълнителни странични ефекти, които смятам, че могат да доведат до
понижаване на банковите лихви в по-дългосрочен план.
Европейската централна
банка е на път да редуцира основния лихвен процент като поредна антикризисна
мярка. За разлика от останалите централни банки, които вече понижиха лихвите си
близо до нулата, ЕЦБ все още има пространство за маневри в тази посока. Затова
няма да е изненада, ако на следващото редовно заседание през май лихвата бъде
свалена от текущите 0.75%.
Това ще означава по-евтин
достъп на банките и на бизнеса до заемен ресурс и вероятно косвено тази мярка
ще се отрази на лихвите по банковите кредити и депозити в страната. Разбира се,
ефектът няма да бъде в никакъв случай толкова осезаем и по-скоро ще рефлектира
върху евровите продукти, които и в момента държат по-ниски лихви от левовите
депозити и кредити.
