Коментар за в. Марица
Изминалата седмица премина под знака на обратите в търсенето на решение за справяне с дълговата криза в еврозоната. Новините от Стария континент и в частност Гърция попаднаха във фокуса на събитията и се превърнаха в мотора на движенията по световните борси. Противно на очакванията новият месец донесе силни сътресения за пазарите, а масовият апетит към покупки на ценни книжа, който формира рекордните покачвания през октомври, беше заменен с нов страх сред инвеститорите и безпокойство по отношение на стабилността в Европа.
Водещият американски индекс Dow Jones, който е ориентир за състоянието на щатската икономика, загуби само в две поредни сесии 4.2% от стойността си и се завърна в цените под 12 000 пункта. Немският борсов измерител Dax също стартира седмицата с понижения, изтривайки почти 4%. Така пазарите от двете страни на Океана поставиха под съмнение антикризисните механизми, които лидери на ЕС гласуваха на 26-ти октомври.
Припомняме, че на извънредната среща в Брюксел Европа се опита да гарантира сигурност в дългосрочен план, като увеличи размера на фонда за финансова стабилност до 1 трилион евро и същевременно опрости 50% или общо 100 милиарда евро от дълга на Гърция към френските и немските банки.
Усилията на европейския политически елит за успокояване на пазарите удариха веднага на камък, след като гръцкият министър-председател Папандреу шокира всички с решението си да подложи на референдум пакета от мерки, който предложи ЕС и ЕЦБ. Опитът на Папандреу да прехвърли отговорността за кризата върху гръцкия народ изплаши инвеститорите заради нарастващия риск от фалит на южната ни съседка. Всъщност референдумът не предлага алтернатива за гърците, а ограничава избора им или до увеличаване на данъците и масови съкращения на държавни служители, или до отказване на спасителните средства от Европа и фалит. Това означава, че ако страната гласува срещу европейската помощ и свиването на бюджетните разходи, Атина няма да получи поредния жизненоважен транш на стойност 8 милиарда евро и няма да може да погаси задълженията към кредиторите си.
Борсите в Европа и САЩ ограничиха силните спадове едва след острата реакция на Германия и Франция. Канцлерът Меркел и президентът Саркози заявиха категорично, че няма да рискуват стабилността на еврото и ще работят за изваждане на Атина от еврозоната. Гръцкото правителство се опита да направи обратен завой, като започна спешни разговори с опозицията и смекчи позицията си относно референдума.
Подкрепата на пазарните участници не закъсня и водещите индекси успяха да възстановят голяма част от натрупаните в понеделник и вторник загуби. В подкрепа на ръстовете през втората половина на седмицата работеха и новините от Европейската централна банка. Два дни след поемането на поста на председател на ЕЦБ Марио Драги предприе действия по намаляване на основната лихва в еврозоната с 0.25 лихвени пункта до 1.25%. Интервенцията е изненадваща, като се има предвид засиления инфлационен натиск на Стария континент, но пък дава предимство на по-достъпното кредитиране за бизнеса.
В петък бяха публикувани и данните за заетостта в САЩ, които традиционно носят силен фундаментален заряд. Общата безработица се понижи до 9.00% за месец октомври при предварителни прогнози за запазване на септемврийските стойности от 9.10%. Не всички данни за сектора на труда бяха оптимистични. Заетостта в секторите на американската икономика без селското стопанство са генерирали през изминалия месец само 80 хиляди нови работни места при очаквани 100 хиляди. Високата безработица в САЩ е в основата на по-бавното възстановяване на страната от кризата, но пък за момента остава в рамките на заложените от Федералния резерв стойности. Председателят на Фед Бен Бернанке коментира в средата на седмицата, че очаква броят на търсещите работа да се свие до 8.5% - 8.7% през следващата година при целеви ръст на икономиката с около 2.5% - 2.9%.
Движенията на Българската фондова борса бяха диктувани до голяма степен от събитията в Европа. Водещият индекс на БФБ SOFIX регистрира ръст единствено в последната сесия за седмицата (+0.47%) и приключи на ниво от 339.85 пункта.
Петър Кръстев
Дилър международни финансови пазари
БенчМарк Финанс АД
www.trader.benchmark.bg
Материалът има прогнозен характер и не представлява съвет и/или препоръка за покупка или продажба на активи.
Показват се публикациите с етикет дългова криза. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет дългова криза. Показване на всички публикации
петък, 4 ноември 2011 г.
сряда, 20 юли 2011 г.
Интересът към долара отслабна
Коментар за в. "Класа"
Американският долар загуби позиции в сряда заради очакванията, че съвсем скоро ще се намери решение на въпроса с вдигането на тавана на щатския дълг. Президентът Обама намекна, че дебатът със законодателите е вече в напреднала фаза. По всяка вероятност прагът на дълга ще бъде увеличен, което означава, че САЩ ще могат да се разплатят към кредиторите си в началото на август. Увеличението обаче, ще бъде компенсирано с 10-годишен план за намаляване на дефицита с 3.7 трилиона долара чрез свиване на държавните разходи.
Новината подкрепи риск апетита на пазарните участници, а страховете, които помогнаха за ръста на златото и долара през последните дни, останаха на заден план. Доларовият индекс, измерващ стойността на „зелените пари” срещу кошница от шест основни валути, поевтиня под 75 пункта и се прицели към двуседмично дъно. Бягството от долара помогна на двойката EUR/USD да се върне над 1.42.
Дали еврото ще запази натрупаното предимство, ще стане ясно още днес. Инвеститорите ще следят с интерес спешната среща на Еврозоната, на която ще се дискутират широките дефицити в региона. Италия последна попадна в списъка на застрашените икономики. Вариантите за спасяване на Рим са твърде ограничени, тъй като гласуването на спасителен план крие големи рискове. Гърция и Португалия получиха финансова помощ от ЕС и МВФ преди година, но прилагането на същия модел в Италия ще донесе нестабилност за банковата система в региона.
#
Американският долар загуби позиции в сряда заради очакванията, че съвсем скоро ще се намери решение на въпроса с вдигането на тавана на щатския дълг. Президентът Обама намекна, че дебатът със законодателите е вече в напреднала фаза. По всяка вероятност прагът на дълга ще бъде увеличен, което означава, че САЩ ще могат да се разплатят към кредиторите си в началото на август. Увеличението обаче, ще бъде компенсирано с 10-годишен план за намаляване на дефицита с 3.7 трилиона долара чрез свиване на държавните разходи.
Новината подкрепи риск апетита на пазарните участници, а страховете, които помогнаха за ръста на златото и долара през последните дни, останаха на заден план. Доларовият индекс, измерващ стойността на „зелените пари” срещу кошница от шест основни валути, поевтиня под 75 пункта и се прицели към двуседмично дъно. Бягството от долара помогна на двойката EUR/USD да се върне над 1.42.
Дали еврото ще запази натрупаното предимство, ще стане ясно още днес. Инвеститорите ще следят с интерес спешната среща на Еврозоната, на която ще се дискутират широките дефицити в региона. Италия последна попадна в списъка на застрашените икономики. Вариантите за спасяване на Рим са твърде ограничени, тъй като гласуването на спасителен план крие големи рискове. Гърция и Португалия получиха финансова помощ от ЕС и МВФ преди година, но прилагането на същия модел в Италия ще донесе нестабилност за банковата система в региона.
#
петък, 1 юли 2011 г.
Как да се възползваме от кризата в Гърция
Събитие номер едно на финансовите пазари от последните седмици е темата “Гърция” и няма съмнение, че новините от южната ни съседка ще продължат да определят пазарните настроения и през следващите месеци. Задълбочаването на дълговия проблем в Атина обърна нагласите сред инвеститорите от двете страни на Океана. Страховете около невъзможността на Гърция да гарантира плащането на средствата, които получи преди година от МВФ и ЕС, намериха глобален негативен отзвук и станаха мотора на формиращите се и в момента дълбоки корекции на фондовите пазари по света.
Последните новините от Гърция генерираха нова вълна от разпродажби и разочарования, след като агенцията Standard & Poor’s редуцира рейтинга на страната до CCC. Гръцкият държавен дълг вече достигна 160% от брутния вътрешен продукт. Секторът на труда сигнализира за сериозни проблеми, след като само за година безработицата нарасна с 40% до общо 16% за цялата страна. Анализатори вече сравняват ситуацията в Гърция с периода на Голямата депресия от времето на 30-те години на миналия век.
Финансовите министри на държавите-членки на Еврозоната не успяват да намерят единодушно становище по проблема. Още преди две седмици трябваше да бъде взето решение за допълнително финансиране и гласуване на нов спасителен план, но вместо това министрите се обединиха около мнението, че Атина трябва да се придържа към вече поетите ангажименти и впоследствие да се мисли за допълнителни траншове.
Няма съмнение, че бюджетният дефицит на южната ни съседка вече е почти извън контрол, което означава, че моментът, в който страната ще спре да погасява заемите, е доста близо. Правителството на Георгиос Папандреу смята, че може да овладее ситуацията единствено, ако бъде гласувано разширение на пакета от финансови стимули. Според икономисти са необходими нови 60 милиарда евро, като през последните дни бяха цитирани и цифри над 100 милиарда. Без допълнителна помощ от страна на Международния валутен фонд и Европейския съюз Гърция вероятно няма да може да посрещне задълженията си. Това ще засегне пряко банковите системи по света и ще тества много сериозно стабилността на еврото.
Политическата тактика, която предприе социалистическият премиер Папандреу, бе да се гласува вот на доверие към правителството, с който на практика да намери подкрепа за планираните икономически реформи. Правителството получи търсеното доверие, а първоначалната реакция на пазара бе положителна заради очакванията, че Атина ще успее да се справи с кризата и ще избегне фалит.
Срещу евентуален нов пакет от финансови стимули управляващата партия предлага серия от непопулярни мерки за свиване на бюджетния дефицит. Част от тях включват увеличаване на данъците, намаляване на държавните разходи и приватизация, но тази политика на затягане на коланите не се одобрява от местното население и е причина за масови протести и гражданско неподчинение в цялата страна.
Въпреки всичко пазарът на облигации, който традиционно реагира най-отчетливо на инвеститорското доверие, показва, че липсва повод за оптимизъм. Доходността по гръцките държавни облигации достигна рекордните 17%, сигнализирайки за неустойчива икономика, носеща прекалено голям риск от фалит.
Въпросът, който вълнува пазара в момента, е дали изобщо съществува ефективен механизъм за спасяване на Гърция или преструктурирането на задълженията ще се окаже единственият възможен изход. Водещите икономики от Еврозоната – Германия и Франция, оставиха впечатление, че не търсят решение на проблема на всяка цена, като се чуха слухове, че се обсъжда дори частно финансиране. Няма гаранция, че ако получи допълнителна помощ, гръцката икономика ще изплува от блатото, в което се намира в момента. Според икономисти т.нар. „спасяване” може да има обратен ефект и да увеличи финансовата агония на страната.
Tърсене на решение
Тъй като изходът от кризата все още няма точно изражение и липсва ясен механизъм за противодействие, негативният сценарий за Гърция изглежда по-реален към днешна дата. Може би въпросът, който вълнува пазарите повече е кога той ще се случи.
Най-бързо това може стане още тази есен, ако правителството не успее да приложи договорените с ЕС и МВФ мерки и в резултат на това да не получи следващия транш от заема. Гърция няма да е способна да поддържа икономиката си, страната ще изпадне във фалит, а Европрйската банка ще спре финансирането на местните банки.
По-вероятно е премиерът Папндреу да се заеме с прилагането на непопулярните мерки и Атина все пак да получи втори спасителен пакет, което само ще забави момента, в който Гърция ще спре да плаща огромните си задължения.
Затова ще разгледаме няколко финансови инструменти с дългосрочен инвестиционен хоризонт, които ще повишават стойността си с нарастването на възможността Гърция да прекрати плащанията към кредиторите си.
Бягство от еврото
Може би най-естествената реакция на пазарните участници при просрочване на задълженията ще е бягство от еврото. Валутата на Еврозоната е сред най-ликвидните инструменти, които са барометър за инвестиционните настроения по отношение на стабилността в региона. Единната валута е натоварена и със значението на актив с рисков профил, което я прави изключително чувствителна на всеки един негативен слух. От друга страна ескалацията на напрежението в Гърция ще увеличи шансовете за връщане на южната ни съседка към драхмата и ще подложи под сериозно съмнение бъдещето на Еврозоната.
Бягството от еврото ще засили интереса на пазарните участници към валутите „убежища”. Щатският долар и швейцарският франк са сред най-популярните алтернативи в момент на пазарно безпокойство. Заради обратната им корелация с пазарите на ценни книжа по света те са атрактивен инвестиционен инструмент по време на криза.
Борсово търгуваният фонд „US Dollar Index Bullish Fund”, достъпен за търговия в платформата BenchMark Trader, е базиран върху доларовия индекс, управляван от Deutsche Bank. Фондът измерва представянето на американската валута спрямо еврото, йената, британската лира, канадския долар, швейцарския франк и шведската крона. Участието на всеки компонент е с различна тежест, но най-голямо дялово участие се пада на еврото – 57.6%.
Фондът е подходящ за инвестиции с по-дългосрочен хоризонт и за разлика от спот търговията борсово търгуваният фонд не се търгува на марджин. Основното му предимство е, че върху отворените позиции не се дължи суап за времето, в което държим позицията отворена.
Проблеми за банковия сектор
По данни от края на миналата година най-големи експозиции в дълг на гръцкото правителство имат френските банки. Не отдавна агенцията Moody’s взе решение да преразгледа рейтингите на най-големите банки във Франция, сред които BNP Paribas, Credit Agricole и Societe Generale. Тази седмица под наблюдението на агенцията попаднаха и още 13 водещи италиански банки. Пред опасността да изгубят милиарди долари са изправени и американските трезори Bank of America, J.P. Morgan Chase и Citigroup, които също притежават сериозни активи в Гърция. Според голяма част от анализаторите поне 50% от дълговете на южната ни съседка ще трябва да бъдат отписани, което ще бъде катастрофално за всички големи банки по света, свързани пряко или косвено с проблема. Разбира се, подобно развитие на гръцката криза няма да е никак изненадващо. Европейските банки побързаха да се подготвят за подобрен изход и вече увеличиха капиталовите си резерви.
Колкото и да е очаквано подобно преструктуриране на задълженията, няма как да се прогнозира негативния ефект, който тези новини биха пренесли на пазара. Напълно реално е доверието в банковите институции да спадне драстично и финансовите компании по света да понесат сериозни загуби. Разпродажбата на банкови книжа е алтернатива на покупката на щатски долари, но тук има известно затруднение от това, че повечето реални акции не могат да бъдат търгувани на късо. Възможност за печалба от низходящ пазар дават CFD-тата върху акции, които обаче трупат негативна лихва в дългосрочен план.
Борсово търгуваният фонд „db x-trackers STOXX 600 Banks Short” е обратно корелиран спрямо представянето на най-големите банки от 15 европейски държави. Фондът увеличава стойността си, когато състоянието на банките се влошава. Това го прави удобен инвестиционен инструмент по време на криза. Отворените позиции не падежират и върху тях не се дължи лихва.
Компонентите на този ETF имат различно участие. Теглото им е, както следва:
Топ 10 на компонентите в индекса
#
Последните новините от Гърция генерираха нова вълна от разпродажби и разочарования, след като агенцията Standard & Poor’s редуцира рейтинга на страната до CCC. Гръцкият държавен дълг вече достигна 160% от брутния вътрешен продукт. Секторът на труда сигнализира за сериозни проблеми, след като само за година безработицата нарасна с 40% до общо 16% за цялата страна. Анализатори вече сравняват ситуацията в Гърция с периода на Голямата депресия от времето на 30-те години на миналия век.
Финансовите министри на държавите-членки на Еврозоната не успяват да намерят единодушно становище по проблема. Още преди две седмици трябваше да бъде взето решение за допълнително финансиране и гласуване на нов спасителен план, но вместо това министрите се обединиха около мнението, че Атина трябва да се придържа към вече поетите ангажименти и впоследствие да се мисли за допълнителни траншове.
Няма съмнение, че бюджетният дефицит на южната ни съседка вече е почти извън контрол, което означава, че моментът, в който страната ще спре да погасява заемите, е доста близо. Правителството на Георгиос Папандреу смята, че може да овладее ситуацията единствено, ако бъде гласувано разширение на пакета от финансови стимули. Според икономисти са необходими нови 60 милиарда евро, като през последните дни бяха цитирани и цифри над 100 милиарда. Без допълнителна помощ от страна на Международния валутен фонд и Европейския съюз Гърция вероятно няма да може да посрещне задълженията си. Това ще засегне пряко банковите системи по света и ще тества много сериозно стабилността на еврото.
Политическата тактика, която предприе социалистическият премиер Папандреу, бе да се гласува вот на доверие към правителството, с който на практика да намери подкрепа за планираните икономически реформи. Правителството получи търсеното доверие, а първоначалната реакция на пазара бе положителна заради очакванията, че Атина ще успее да се справи с кризата и ще избегне фалит.
Срещу евентуален нов пакет от финансови стимули управляващата партия предлага серия от непопулярни мерки за свиване на бюджетния дефицит. Част от тях включват увеличаване на данъците, намаляване на държавните разходи и приватизация, но тази политика на затягане на коланите не се одобрява от местното население и е причина за масови протести и гражданско неподчинение в цялата страна.
Въпреки всичко пазарът на облигации, който традиционно реагира най-отчетливо на инвеститорското доверие, показва, че липсва повод за оптимизъм. Доходността по гръцките държавни облигации достигна рекордните 17%, сигнализирайки за неустойчива икономика, носеща прекалено голям риск от фалит.
Въпросът, който вълнува пазара в момента, е дали изобщо съществува ефективен механизъм за спасяване на Гърция или преструктурирането на задълженията ще се окаже единственият възможен изход. Водещите икономики от Еврозоната – Германия и Франция, оставиха впечатление, че не търсят решение на проблема на всяка цена, като се чуха слухове, че се обсъжда дори частно финансиране. Няма гаранция, че ако получи допълнителна помощ, гръцката икономика ще изплува от блатото, в което се намира в момента. Според икономисти т.нар. „спасяване” може да има обратен ефект и да увеличи финансовата агония на страната.
Tърсене на решение
Тъй като изходът от кризата все още няма точно изражение и липсва ясен механизъм за противодействие, негативният сценарий за Гърция изглежда по-реален към днешна дата. Може би въпросът, който вълнува пазарите повече е кога той ще се случи.
Най-бързо това може стане още тази есен, ако правителството не успее да приложи договорените с ЕС и МВФ мерки и в резултат на това да не получи следващия транш от заема. Гърция няма да е способна да поддържа икономиката си, страната ще изпадне във фалит, а Европрйската банка ще спре финансирането на местните банки.
По-вероятно е премиерът Папндреу да се заеме с прилагането на непопулярните мерки и Атина все пак да получи втори спасителен пакет, което само ще забави момента, в който Гърция ще спре да плаща огромните си задължения.
Затова ще разгледаме няколко финансови инструменти с дългосрочен инвестиционен хоризонт, които ще повишават стойността си с нарастването на възможността Гърция да прекрати плащанията към кредиторите си.
Бягство от еврото
Може би най-естествената реакция на пазарните участници при просрочване на задълженията ще е бягство от еврото. Валутата на Еврозоната е сред най-ликвидните инструменти, които са барометър за инвестиционните настроения по отношение на стабилността в региона. Единната валута е натоварена и със значението на актив с рисков профил, което я прави изключително чувствителна на всеки един негативен слух. От друга страна ескалацията на напрежението в Гърция ще увеличи шансовете за връщане на южната ни съседка към драхмата и ще подложи под сериозно съмнение бъдещето на Еврозоната.
Бягството от еврото ще засили интереса на пазарните участници към валутите „убежища”. Щатският долар и швейцарският франк са сред най-популярните алтернативи в момент на пазарно безпокойство. Заради обратната им корелация с пазарите на ценни книжа по света те са атрактивен инвестиционен инструмент по време на криза.
Борсово търгуваният фонд „US Dollar Index Bullish Fund”, достъпен за търговия в платформата BenchMark Trader, е базиран върху доларовия индекс, управляван от Deutsche Bank. Фондът измерва представянето на американската валута спрямо еврото, йената, британската лира, канадския долар, швейцарския франк и шведската крона. Участието на всеки компонент е с различна тежест, но най-голямо дялово участие се пада на еврото – 57.6%.
Фондът е подходящ за инвестиции с по-дългосрочен хоризонт и за разлика от спот търговията борсово търгуваният фонд не се търгува на марджин. Основното му предимство е, че върху отворените позиции не се дължи суап за времето, в което държим позицията отворена.
Проблеми за банковия сектор
По данни от края на миналата година най-големи експозиции в дълг на гръцкото правителство имат френските банки. Не отдавна агенцията Moody’s взе решение да преразгледа рейтингите на най-големите банки във Франция, сред които BNP Paribas, Credit Agricole и Societe Generale. Тази седмица под наблюдението на агенцията попаднаха и още 13 водещи италиански банки. Пред опасността да изгубят милиарди долари са изправени и американските трезори Bank of America, J.P. Morgan Chase и Citigroup, които също притежават сериозни активи в Гърция. Според голяма част от анализаторите поне 50% от дълговете на южната ни съседка ще трябва да бъдат отписани, което ще бъде катастрофално за всички големи банки по света, свързани пряко или косвено с проблема. Разбира се, подобно развитие на гръцката криза няма да е никак изненадващо. Европейските банки побързаха да се подготвят за подобрен изход и вече увеличиха капиталовите си резерви.
Колкото и да е очаквано подобно преструктуриране на задълженията, няма как да се прогнозира негативния ефект, който тези новини биха пренесли на пазара. Напълно реално е доверието в банковите институции да спадне драстично и финансовите компании по света да понесат сериозни загуби. Разпродажбата на банкови книжа е алтернатива на покупката на щатски долари, но тук има известно затруднение от това, че повечето реални акции не могат да бъдат търгувани на късо. Възможност за печалба от низходящ пазар дават CFD-тата върху акции, които обаче трупат негативна лихва в дългосрочен план.
Борсово търгуваният фонд „db x-trackers STOXX 600 Banks Short” е обратно корелиран спрямо представянето на най-големите банки от 15 европейски държави. Фондът увеличава стойността си, когато състоянието на банките се влошава. Това го прави удобен инвестиционен инструмент по време на криза. Отворените позиции не падежират и върху тях не се дължи лихва.
Компонентите на този ETF имат различно участие. Теглото им е, както следва:
Топ 10 на компонентите в индекса
#
понеделник, 20 юни 2011 г.
Еврото отслабна заради отлагането на темата „Гърция”
Коментар за в. Пари
В понеделник еврото поевтиня спрямо долара за първи път в последните три дни, след като европейските лидери не успяха да постигнат съгласие за начина, по който да бъде подпомогната Гърция. Американската валута и швейцарският франк бяха основните печеливши вчера, докато австралийският и новозеландският долар загубиха подкрепа на фона на пониженията на фондовите пазари и бягството от покупки на активи с по-рисков профил.
Въпреки доброто си представяне в петък еврото не успя да продължи позитивната си серия в началото на новата седмица. Представителите на страните, приели еврото за своя официална валута, не взеха решение за финансиране на южната ни съседка, а се обединиха около мнението, че Атина трябва да се придържа към вече поетите ангажименти, ако иска да получи договорените през миналата година траншове от ЕС и МВФ.
Този изход от заседанието на финансовите министри е изненадващ на фона на предложенията за разсрочване на част от задълженията на Гърция. Именно тези коментари доминираха по време на петъчната сесия и бяха причината, заради която вчера пазарните участници очакваха позитивна развръзка. Спасителен план все още липсва и затова трейдърите могат да окажат краткосрочен натиск върху единната валута през следващите няколко сесии, особено ако и данните в икономическия календар за Еврозоната не оправдават предварителните очаквания.
#
В понеделник еврото поевтиня спрямо долара за първи път в последните три дни, след като европейските лидери не успяха да постигнат съгласие за начина, по който да бъде подпомогната Гърция. Американската валута и швейцарският франк бяха основните печеливши вчера, докато австралийският и новозеландският долар загубиха подкрепа на фона на пониженията на фондовите пазари и бягството от покупки на активи с по-рисков профил.
Въпреки доброто си представяне в петък еврото не успя да продължи позитивната си серия в началото на новата седмица. Представителите на страните, приели еврото за своя официална валута, не взеха решение за финансиране на южната ни съседка, а се обединиха около мнението, че Атина трябва да се придържа към вече поетите ангажименти, ако иска да получи договорените през миналата година траншове от ЕС и МВФ.
Този изход от заседанието на финансовите министри е изненадващ на фона на предложенията за разсрочване на част от задълженията на Гърция. Именно тези коментари доминираха по време на петъчната сесия и бяха причината, заради която вчера пазарните участници очакваха позитивна развръзка. Спасителен план все още липсва и затова трейдърите могат да окажат краткосрочен натиск върху единната валута през следващите няколко сесии, особено ако и данните в икономическия календар за Еврозоната не оправдават предварителните очаквания.
#
Първа положителна седмица за Dow Jones от края на април
Американските акции записаха първа седмична печалба от месец април насам, след като политическите новини от Европа дадоха увереност за скорошно разрешаване на кризата в Гърция. През последните седмици притесненията на инвеститорите бяха насочени върху дълговата криза в Европа, както и върху забавянето на американската икономика заради лошите данни за заетостта в САЩ. В края на седмицата Франция и Германия обявиха, че искат нов спасителен план за южната ни съседка за около 80-120 млрд. евро, което е близо двойно повече в сравнение с цитираните до момента 60 млрд. Тяхното изявление успокои финансовите пазари. Предстои единствено уеднаквяване на позициите на двете страни по отношение на начините за участие на частните инвеститори в спасителния план.
Петъчните ръстове бяха ограничени от публикуваните предварителни данни на университета в Мичиган за потребителското доверие през юни. Стойностите показаха спад на доверието с 2.6 пункта до 71.8 пункта на фона на предварителните прогнози за ръст.
В края на борсовия ден в петък стана ясно, че Международният валутен фонд и Goldman Sachs понижават прогнозите си за растежа на САЩ. Очакваният на МВФ са, че до края на годината икономиката зад Океана ще напредне с 2.5% вместо с 2.8%. Повлияна от това решение банката Goldman Sachs понижи вижданията си за БВП на САЩ през второто тримесечие от 3% на 2%.
Dow Jones приключи последния ден от седмицата на ниво 12 004 пункта и със седмичен аванс от 0.4%. Индексът S&P 500 поскъпна с 0.3% до 1 271 пункта.
S&P 500 не намери достатъчно подкрепа, за да задържи предимството, което натрупа в първите часове на петъчната сесия. По време на днешната азиатска търговия индексът отново се насочи към тест на 200-дневната средна. Прогнозата ни за връщане на възходящото движение все още е валидна, въпреки че аргументите за това вече не са толкова убедителни. Рязкото връщане на предимството на страната на мечките показва, че пазарните участници все още не са напълно убедени, че негативните новини за щатската икономика са се изчерпали. Голяма част от стоповете на дългите позиции са концентрирани точно под дъното от четвъртък – 1 258. Евентуален пробив на тези нива и активиране на стоповете ще отведе S&P 500 до още по-ниски минимуми, което ще означава, че дългосрочният многомесечен възходящ тренд вече няма да е валиден.
Енергийния сектор отстъпи с 0.3% от стойностите си в края на миналата седмица, след като в петък цените на петрола записаха понижения на международните финансови пазари. Щатските фючърси върху „черното злато” достигнаха 93 долара за барел, което е най-ниското ниво за суровината от месец февруари насам. Акциите на нефтената компания Halliburton Co. се понижиха с 0.8% до 46.02 долара.
Research in Motion Ltd. поведе надолу целия технологичен сектор в часовете на “after market” търговията в последния ден на седмицата. Производителят на телефоните “Blackberry” се потопи с над 21%, след като приходите на компанията за първото фискално тримесечие се разминаха сериозно с предварителните прогнози.
#
Петъчните ръстове бяха ограничени от публикуваните предварителни данни на университета в Мичиган за потребителското доверие през юни. Стойностите показаха спад на доверието с 2.6 пункта до 71.8 пункта на фона на предварителните прогнози за ръст.
В края на борсовия ден в петък стана ясно, че Международният валутен фонд и Goldman Sachs понижават прогнозите си за растежа на САЩ. Очакваният на МВФ са, че до края на годината икономиката зад Океана ще напредне с 2.5% вместо с 2.8%. Повлияна от това решение банката Goldman Sachs понижи вижданията си за БВП на САЩ през второто тримесечие от 3% на 2%.
Dow Jones приключи последния ден от седмицата на ниво 12 004 пункта и със седмичен аванс от 0.4%. Индексът S&P 500 поскъпна с 0.3% до 1 271 пункта.
S&P 500 не намери достатъчно подкрепа, за да задържи предимството, което натрупа в първите часове на петъчната сесия. По време на днешната азиатска търговия индексът отново се насочи към тест на 200-дневната средна. Прогнозата ни за връщане на възходящото движение все още е валидна, въпреки че аргументите за това вече не са толкова убедителни. Рязкото връщане на предимството на страната на мечките показва, че пазарните участници все още не са напълно убедени, че негативните новини за щатската икономика са се изчерпали. Голяма част от стоповете на дългите позиции са концентрирани точно под дъното от четвъртък – 1 258. Евентуален пробив на тези нива и активиране на стоповете ще отведе S&P 500 до още по-ниски минимуми, което ще означава, че дългосрочният многомесечен възходящ тренд вече няма да е валиден.
Енергийния сектор отстъпи с 0.3% от стойностите си в края на миналата седмица, след като в петък цените на петрола записаха понижения на международните финансови пазари. Щатските фючърси върху „черното злато” достигнаха 93 долара за барел, което е най-ниското ниво за суровината от месец февруари насам. Акциите на нефтената компания Halliburton Co. се понижиха с 0.8% до 46.02 долара.
Research in Motion Ltd. поведе надолу целия технологичен сектор в часовете на “after market” търговията в последния ден на седмицата. Производителят на телефоните “Blackberry” се потопи с над 21%, след като приходите на компанията за първото фискално тримесечие се разминаха сериозно с предварителните прогнози.
#
Абонамент за:
Публикации (Atom)



